мèрник, мн. -ци, -ка (сл. ч.), м. Воен. 1. Част от огнестрелно оръжие, чрез която то се насочва към целта. Мерникът се вдигаше меко, без никакво запъване. Вежинов. Оптичен мерник. 2. Само ед. Указание за насочване на огнестрелно оръжие в целта. Изглежда, че мерникът не беше правилно даден, защото снарядът не полетя. Вежинов. □ Вдигам мерника ‒ повдигам взискателността си.
|