|
мèря1, -иш, мин. св. -их, несв., прех. Определям размер, тегло и др. с някаква единица мярка. Свекър ти е червясал от пари, алтъни има с крина да ги мери. Йовков. Боси, със запретнати ръкави, те прехвърляха плявата, мереха житото и го товареха на гръб. К. Петканов. Той никога не грешеше часовете на тия малки разходки, и хората по тях си мереха времето като по часовник. Елин Пелин. Дваж мери, веднъж режи. Погов. || Пробвам големината на дрехи или обуща. меря се страд. На жив вълк опашката се не мери. Погов. □ Меря си думите ‒ добре внимавам какво говоря. Господин Канелов, мерете си хубаво думите и не бързайте да утвърдявате нищо. Вазов. Меря някого на конец (диал.) ‒ следя внимателно какво прави някой; дебна някого. На конец те мерят, внимавай!
мèря2, -иш, мин. св. -их, несв., прех. 1. Стремя се да улуча целта с огнестрелно оръжие, с предмет и др.; целя се. Стъпил Добри на бял мермер камък / да са мери сива гургулица. Нар. пес. || За огнестрелно оръжие ‒ имам точна стрелба. Щях да му пратя една сръбска пушка... Много на далеч бият, но не мерят добре. Вазов. 2. Прен. Стремя се към нещо издалеч, прикрито; целя. С това той мереше да подбие доверието на селяните към сегашните общинари. Влайков. Прангата разбираше защо са тия приказки на новодошлия изтънчен гост и накъде мерят те. Влайков.
|