мèря се1, -иш се, мин. св. -их се, несв., непрех. Сравнявам се с някого в някое отношение. Рядко имаше някой да се мери с него по хубост и сила. Йовков. Де можеш да се мериш ти с тия великосветски хора и да съперничиш за сърцето на Маргарита. Вазов. Аз съм прост човек и не мога да се меря с учените. Дим. Димов.
мèря се2, -иш се, мин. св. -их се, несв., непрех. Прицелвам се. Дълго се мери, но не улучи.
|