|
мèсест, -а, -о, прил. За човек, за животно, или за част от човешко или животинско тяло ‒ който е с много месо; пълен, дебел. Най-после човекът излиза ‒ широк, месест, с мазно лице, в бяла престилка. Л. Стоянов. Неговото едро, месесто лице добряшки се усмихваше към нас. Вазов. Георги с благоговение пристъпи до ралото. С радост го повдигна и подвикна с треперящ глас на воловете. Равните им месести гърбове му се сториха като сочни хълмове. К. Петканов. Месести уши. || За растение ‒ с дебели, сочни листа и плодове. Покрай сградата подал е месести кълнове синият крин. Йовков. Вече личаха съвсем ясно лишеите по скалите и силните месести плодове на хвойните. Дим. Димов.
|