|
мèсец1 м. Една от дванадесетте части, на които се дели годината. Такива бързи атмосферни промени са свойствени само на май месец. Вазов. || Време от тридесет последователни дни. Той живя у мене цели два месеца. Каравелов. Цели три месеца по ясното небе се не мерна ни сянка от облачец. Елин Пелин. □ Меден месец ‒ първият месец от съпружеския живот. Тинка продължаваше все още да преживява някои от сладките и хубави часове, които пълнеха живота ѝ през медения месец. Влайков.
мèсец2 м. Луна, месечина. Настане вечер, месец изгрее, / звезди обсипят свода небесен, / гора зашуми, вятър повее, / Балканът пее хайдушка песен. Ботев. Отварям очи и поглеждам настрана ‒ тънкият месец, като сребърна лодка, стои между бисерни облаци. Л. Стоянов. Изгря месецът и кориите зашумяха тържествено. Йовков. Млечнобяла мъгла се носи над полето, едвам огряна от сърпа на месеца. Йовков. Дъждът се пресече мигновено заедно с веявицата и месецът позлати краищата на разкъсаните облаци. Вазов. Зефири отбулят вълшебна съблазън, / целува я месец по тъжно лице. Яворов.
|