месечѝна ж. 1. Луна, месец2. Рогът на бледата месечина се подаде над кръгозора. Вазов. Само месечината блестеше насреща и бледият ѝ зрак обливаше като ледена вода Стояна. Дим. Талев. Месечината едвам осветляваше най-високото място на тия урви. Вазов. 2. Времето, през което грее месечина. Седнеха, например, лятна вечер, по месечина на праговете си. Вазов. Нямаше нищо по-страшно и по-фантастично от тоя пътующ по месечина... безмълвен керван. Вазов. И на месечина да косим, пак ще свършим утре вечер. А. Каменова.
|