|
месò, мн. -à, ср. 1. Събир. Мускулеста част от тяло на животно, употребявана за храна. Боримечката ядеше и сурово месо. Вазов. Сговорни калугери и в сряда месо ядат. Погов. Свинско месо. Говеждо месо. Овнешко месо. 2. Само мн. Човешко тяло или част от него. Слънчевите зари не топлеха, а гаче бодяха месата им с шипове. Вазов. В къщи студено, дърва няма, вятърът помръзва месата и под съдраното халище. Вазов. Останалото: помни, че, ако лъжеш, меса ще капят ‒ каза Ахмед ага. Вазов. Тия орли... ръфаха човешки меса. Йовков. || Открита, заголена част от човешко тяло. Хора, събрани от кол и въже, грозни, страшни, някои облечени само в дрипи, тъй че месата им се виждаха. Йовков. От всякъде идат хора и бързат нататък: бедняци, дрипави, с оголени меса. Елин Пелин. 3. Месеста част на плод. □ Пушечно месо (разг.) ‒ войска, определена да се бие за чужди интереси.
|