|
мèстен, -тна, -тно, мн. -тни, прил. 1. Който е от някоя определена област или град. Момите, пременени в живописната местна носия, скачаха пайдушката. Вазов. Измесили се бяха войници, пътници и местна селяни. Влайков. Тя им бе писала, че се е венчала е един местен чиновник ‒ общински писар. Вазов. По местния обичай, той ме разпитва от де съм, кой съм, какво работя в София. Вазов. 2. Който се отнася до определено, ограничено място. Местна упойка. Местни боеве. || Който произхожда от мястото или страната, за която се говори. Противоп. вносен. Разполагаме е местна и вносна вълна. Местна индустрия. □ Местен падеж (грам.) ‒ падеж, в който се поставя име, когато означава мястото на действието. Местни имена ‒ имена на населени места (градове, села, махали и пр.), местности, реки, езера, планини и др.
|