|
мèстя, -иш, мин. св. -их, несв., прех. 1. Вземам някого или нещо от едно място и го поставям на друго, променям мястото на някого или на нещо. От дъсчения покрив прокат вода, която ни караше постоянно да си местим леглата. Вазов. Претърсва навсякъде, мести чували, сандъци. Йовков. Местят го на друга служба. 2. Оставям, напускам нещо и отивам другаде; сменям, променям. Аз съм чувал, че партизаните постоянно местят лагера си ‒ продума Агапи. Ив. Хаджимарчев. Местя си квартирата. местя се страд.
|