метà, -еш, мин. св. мèтох, прич. мин. св. деят. мел, несв., прех. Чистя нещо с метла. В същото време Радой метеше с голямата метла пред помещението. Йовков. Той носеше вода, той метеше двора. Елин Пелин. Вземам аз метличката и почвам несръчно да мета. Влайков.
|