|
метàл м. (гр.). Химически елемент или сплав с блясък, ковкост, добър проводник на топлината и електричеството. Дигнах си паметник по-твърд и от метала. Вазов. Чук извива юначина, / бий метала разпалени. Яворов. Там бяха натуряни... хиляди изделия и вещи от метал, от дърво. Вазов. □ Благородни метали ‒ метали, които не се окисляват. Цветни метали ‒ индустриални метали, освен желязото. Черни метали ‒ желязо, чугун, стомана.
|