металѝчески, -а, -о, прил. 1. Който е направен от метал; метален. Металически изделия. Металически украшения. Металически сплави. 2. Прен. Който е с качества на метал; лъскав, звънлив. Отпреде му, в дълбочините, Дунавът безмълвно течеше, като даваше на места металически отлив. Вазов. Не се вълнувай, благородний старче, ‒ каза тя с глас металически, не свой. Вазов. Във вечерната тишина ясно се разляха металическите звуци. Йовков.
|