|
метàн1, мн. няма, м. (гр.). Хим. Безцветен газ, главно в рудници, в дъното на блата и др., който може да гори.
метàн2 м. (гр.). 1. Поклон в клекнало положение, обикн. при молитви. Преди да си легне, дълго време се кръстеше и правеше смирени метана пред иконата. Йовков. 2. Прен. Раболепен поклон. Все е харно за челяка / да е скромен и разбран: / не пречупва се гръбнака / от един учтив метан. Вазов.
|