|
метàч1 м. Служител, който мете. Метачи чистеха дългата улица, дето щеше да мине кортежът. Вазов. А на джамията сред сенчестия двор / метачи двама се запряха с тарга тор. П. П. Славейков. || Човек, определен да мете. Днес той е метач в ротата.
метàч2 м. Спорт. Разг. Спортист, който умее да мята, хвърля копие, диск и др.
|