метèжен, -жна, -жно, мн. -жни, прил. 1. Бунтовен, размирен. Марково коляно беше сборно място и по-рано на метежните елементи в Пловдив. Вазов. 2. Прен. Буен, палав. Веднага дотърчаха / деца метежни рой. Вазов. Там с гордо пълновластие нощта / на пир извика вихрите метежни. Дебелянов.
|