|
метлà ж. 1. Домашна вещ от завързани или съшити стъбла на растения, с която се чисти и събира смет. Надвечер тя взе метлата и се залови да мете двора. Йовков. Едно от децата ще иде... да вземе метлата, та да преметем трохите. Влайков. 2. Растение, от което се правят обикновените домашни метли. Sorghum vulgare. Навсякъде около плета се изправяха високите стъбла на царевица и метли. Йовков. □ Захарни метла ‒ вид индустриално растение, чиито стъбла съдържат сладък сок. Sorghum saccharatum. Ще играе метлата (разг.) ‒ а) Ще бият някого. б) Ще настане уволняване на служители.
|