метлѝчина ж. Полско цвете със сини цветове, което расте главно из житата; синчец. Centaurea cyanus. Мястото беше широко ‒ планинска поляна, прошарена с метличина, лайкучка и глухарчета. Л. Стоянов. Из житата блещят алени макове и синя метличина. Йовков.
|