метòх, мн. -си, м. (гр.). Манастирска сграда извън манастир, в която отсядат калугери. Той беше чувал, че двамата калугери преспали през дене си в метоха. Йовков. Смарайда живееше при старата си майка близо до запустелия женски метох. Елин Пелин.