мехàника ж. (гр.). Дял от физиката, който изучава равновесието и движението на телата. □ Небесна механика ‒ дял от астрономията, който изучава движенията на небесните тела. Фина механика ‒ лека метална индустрия, която произвежда дребни предмети и механизми, като часовници, микроскопи, компаси и др.
|