механѝчен, -чна, -чно, мн. -чни, прил. 1. Който е съобразен със законите на механиката. Механичен закон. Механично падане и притегляне на телата. 2. Спец. Направен без химично съединяване. Механична смес. || Който се извършва или се движи с механизъм. Механично промиване на рудата. Механична помпа. 3. Прен. В който няма връзка и логична последователност, свързаност. Механично преподаване на урок. Механично разбиране на нещата.
|