|
мехлèм м. (араб.). Смес от лечебни вещества и мазнина като външно лекарство за рани. Какво не турят на раната, с какви мехлеми я не мажат ‒ нищо не помага: все са тече. Влайков. Той прележа в къщи близо две седмици в болки и мъки, въпреки благите мехлеми на баба Керана. Дим. Талев. □ Пада ми като мехлем на сърцето (разг.) ‒ напълно ме задоволява, доставя ми наслада. Той слушаше със зяпнали уста тия Стойнови думи, които му падаха като мехлем на сърцето. Влайков.
|