|
мехỳр м. 1. Малка издутина върху кожата на тялото, пълна с белезникава течност. „Ще ме изгори, вещицата“, ‒ помисли си Гороломов, като се пипаше по шията, за да види не са ли изскочили мехури. Йовков. 2. Ципеста торбичка в тялото на човек или животно. Пикочен мехур. Жлъчен мехур. Плавателен мехур у рибите. 3. Топчица, образувана от въздух, пара или друг газ в течност. Силният дъжд образуваше мехури по локвите. □ Сапунен мехур ‒ а) Топка от сапунена пяна. б) Прен. Нещо съвсем кратковременно и нетрайно.
|