|
меч, мèчът, мèча, мн. мèчове, мèча (сл. ч.), м. Старинно бойно оръжие ‒ дълъг двуостър нож. И той измъкна меча си от ножницата и високо го издигна над главата си. Ст. Загорчинов. Мечът, който ще убие Ивайло, още не е изкован. Вазов. || Прен. Разш. Оръжие. Няма веч оръжье! Има хекатомба! / Всяко дърво меч е, всеки камък ‒ бомба. Вазов. Днеска е мир и почиват юнаци; / мечът спи ‒ дрънкат потири, кърчази. П. П. Славейков. □ Вдигам меч ‒ повеждам борба. О храбри панагюрци!... Вий първи меч дигнахте и пряпорците бойни. Вазов. Дамоклев меч ‒ опасност, която постоянно застрашава. Слагам меч ‒ преставам да се бия, прекратявам боя и се предавам. Точа меч ‒ готвя се за борба.
|