|
мèчешки нареч. Тромаво, тежко. Играеше тромаво, мечешки.
мèчешки, -а, -о, прил. 1. Принадлежащ, характерен за мечка; мечи. Някъде скалите отваряха подозрителни дупки, като мечешки бърлоги, и увеличаваха зловещия характер на гората. Вазов. Мечешки стъпки. 2. Присъщ, свойствен на мечка. Ревна с мечешки глас. 3. Прен. Тежък, тромав. Пълен, тежък, почти четвъртит, той имаше нещо тромаво и мечешко във фигурата си. Йовков. □ Мечешка услуга ‒ услуга с лоши последици за този, комуто се прави; лоша услуга.
|