мèчи, -а, -о, прил. Който произлиза от мечка или принадлежи на мечка; мечешки. В богато украсената му със скъпи килими и мечи кожи главна стая се намираха меки седалища. Вазов. Момчил нахлюпи своя грамаден мечи калпак до веждите са. Ст. Загорчинов. Мечи стъпки. Меча дупка.
|