|
мèчка ж. 1. Най-едрият звяр у нас с тромаво тяло и с дълга гъста козина. Ursus arctus. В ниските гористи места живее мечката, вълкът, рисът, еленът, лисицата. Вазов. Гладна мечка хоро не играе. Погов. Мечката наред играе. Погов. 2. Прен. Едър, тромав човек. 3. Прен. Укор. Лаком, ненаситен човек при ядене. Когато то захленчваше да поиска хляб, те му викаха: ‒ У, пък тая мечка няма никога да се наяде. Елин Пелин. 4. Дет. Остар. Смачкан на буца хляб със сирене. □ Бяла мечка ‒ мечка с бял косъм, която живее в полярните области. Ursus maritimus. Голямата мечка, малката мечка ‒ съзвездия от по седем звезди, около полярнатв звезда. Голямата мечка се беше вече затулила зад отсрещния рид и над тъмния ръб на рида блестеше само нейната опашка. Хар. Русев. Мечка стръвница ‒ мечка, която се е настървила да напада и да яде добитък и хора. Ще те гази мечка ‒ ще си изпатиш.
|