|
мечтà ж. 1. Нещо желано; блян. В такива минути за отдих аз често се унасях в мечти за своето бъдеще. Влайков. Мечтите убиваха волята му за работа. Елин Пелин. Мечтата на добрия патриот скоро става дело. П. П. Славейков. 2. Приятен, мил образ, създаден от въображението. Всеки ред буди в мен непознати мечти. Дебелянов. То беше стон, то беше зов / на тайни трепети сърдечни, / на жажди, сънища, мечти. Вазов.
|