|
мечтàтел, -ят, -я, мн. -и, м. Човек, който е склонен да се отдава на мечти, който много мечтае. Мечтател безумен, образ невъзможен, / на тъмна епоха син бодър, тревожен, / Раковски, ти дремеш под бурена гъст. Вазов. || Човек, който се е откъснал от действителността и живее повече с мечти. Млад, малко идеалист, повече мечтател, той не беше още кален в действителността, в живота. Ал. Константинов.
|