|
мечтàтелен, -лна, -лно, мн. -лни, прил. 1. Който обича да мечтае, да се отдава на мечти. Въпреки специалността си, която налага положителност на ума, той беше станал мечтателен, сантиментален. Вазов. 2. Който изразява някаква мечта. Забулена вечер, гадаеща младост, / с мечтателен шепот пристъпва едва. Яворов. Денят се бг смълчал и със спрян дъх се бе заслушал в мечтателната песен на реката. Елин Пелин. Мечтателен поглед.
|