|
мечтàя, -àеш, мин. св. мечтàх, несв., непрех. Стремя се мислено към нещо далечно или мъчно постижимо; бленувам, копнея. От мъничка тя е мечтала с трепет за тоя ден и ето той иде. Елин Пелин. От прежните борци което бе мечтано, днес виждаме го ний на дело оживяно. П. П. Славейков. Помирена, нищо не желаеше, нищо не мечтаеше и никъде не излизаше. Елин Пелин. Аз еднакво се радвам и на туй, което си мечтая, и на туй, което е действителност. Йовков. В дългите си безсъници той мечтаеше. Вазов. Обичаш ли под буките вековни / по цял ден да мечтаеш в самота? К. Христов.
|