мешѝн м. (перс.). 1. Обработена овча кожа за подплата на обуща, ботуши и др. Най-напред се хвърляше е очи късото му кожухче без ръкави, напъстрено със зелени и червени шарки от мешин. Йовков. 2. Диал. Като прил. ‒ мешинен. Добрине, чедо едничко, / я си кончето изведи, / изведи, та го оседлай / със синьо седло алено, / преметни мешин дисаги. Ц. Церковски.
|