мешѝнен, -а, -о, прил. Направен от мешин. По мешинената му престилка и по ръцете му... аз разбрах, че и днес си работи обущарството. Вазов. Откъртил камъка, дръпнал ремъка и в ръката му увиснала мешинена чанта, пълна с жълтици и тежки пендари. К. Петканов. Мешинена паласка.
|