|
мра, мреш, мин. св. мрях, прич. мин. св. деят. мрял, -а, -о, мн. мрèли, несв., непрех. Умирам. Чу се, че в долните села... дошла чумата и хората там мрели толкоз много, че не сварвали да ги погребват. Йовков. Пушкалата екнат. Турците реват, / насипи налитат и падат и мрат. Вазов. Проклетникът проклети! Не дава счупен бан..., остави ни да мрем от глад. Вазов. Те бяха също като нас младежи, / досущ каквито тук сме сбрани ние, / и биха се, / и мряха във метежа. Вапцаров.
|