|
мръ̀щя, -иш, мин. св. -их, несв., прех. Правя гримаса за изразяване на недоволство, главно като набръчквам челото си, веждите си. Лейтенантът закрачи от единия край на каютата до другия, приказваше си нещо сам и мръщеше чело. Д. Добревски. Стомахът ми... е отвикнал от такива работи, ‒ отговори той, като клатеше глава и мръщеше лице. Елин Пелин.
|