|
мраз, мразъ̀т, мразà, мн. мразовè, м. Силен студ, с много ниска температура на въздуха. Взе да пада здрач. Засилва се още повече острият мраз, който безмилостно щипе и пари. Влайков. Човекът, който / влезе в бой / с мъглите, / с северния мраз, / ти спомняш ли си кой / бе той? Вапцаров. Цяла година вече кръстосва Родопите, зиме и лете, гладен, гонен, без сън, на студ и мраз. Ив. Хаджимарчев.
|