|
мрачà, -ѝш, мин. св. -ѝх, несв. 1. Прех. Правя нещо да стане мрачно, тъмно; помрачавам. И мъгла небе мрака. Вазов. || Обр. Чувство едно тайно душа ми мрачеше. Вазов. Ту искра сърце ми озарява, / ту мрачи го мътен дим. Дебелянов. 2. Безл. Стъмва се. Ден привършва, ей взе да мрачи. К. Христов.
|