|
мръ̀зна, -еш, мин. св. -ах, несв., непрех. 1. Изпитвам силен студ, студено ми е много; студувам. Той отметна ямурлука си и покри добичето. ‒ Гост ми си, не искам да мръзнеш! Елин Пелин. Зиме Доне Козицата... по цели нощи мръзнеше да чака лисици край селото. Елин Пелин. 2. Диал. Замръзвам, измръзвам. Братаница е място тихо... Никога дръвчетата не мръзнат. А. Каралийчев.
|