|
мръ̀квам се. Само 3 л. ед. мръ̀ква се, несв.; мръ̀кне се, мин. св. мръ̀кна се, св., непрех., безл. Настъпва вечер, стъмва се. Мръкваше се, в долищата се спускаше синкавата мъгла, по баирите лазеха дълги сенки. Йовков. Мръкна се. Гъстият листак на овошките потъмня, поляните и нивите вече не се виждаха. Йовков.
|