|
мръсотѝя ж. 1. Само ед. Отсъствие на чистота, нечистотия. С тая пачавра ли миеш чашите, а после правиш кафе? Ти ще измориш хората. Да прегледаме ли и тука? Страшна мръсотия навсякъде. Йовков. Но в хотела, където намерих стая, беше такава мръсотия, че предпочетох да тръгна пеш от гарата, отколкото да спя там. Ем. Станев. 2. Нещо нечисто. Не виждаш ли, че това е един обикновен некатпиран извор с лоша варовита вода, пълна с мръсотии и нечистотии от такива като тебе? Караславов. Нещо плъзгаво пълзи по тялото ми, някаква мръсотия, помия. Л. Стоянов. 3. Прен. Разг. Нещо, което предизвиква отвращение; гадост, подлост. От теб всякакви мръсотии могат да се очакват. А. Гуляшки.
|