м
ма
ме
ми
мл
мн
мо
мр
му
мъ
мю
мя
| мязам
мязане
мяна
мяра
мярвам
мярване
мярка
мяркам
мяркам се
мяркане
място
мятам
мятам се
мятане
мятаница
мяу
мяукам
мяукане
мяуча
мяучене
мях
|
мя̀ра, мн. мèри, ж. 1. Предел, граница за проявяване или осъществяване на нещо; мярка. Клетнико, лъжата нека бъде с мяра, / ако си Павлета, как да хвана вяра? Яворов. 2. Съд за мерене зърнени храни. || Самата мярка. И раздаде на потурчените къщи по две мери ръж и две мери просо. Вазов. □ Без мяра ‒ неограничено количество. Пряко мярата ‒ над обикновената норма или мярка; прекалено.
|