м
ма
ме
ми
мл
мн
мо
мр
му
мъ
мю
мя
| мязам
мязане
мяна
мяра
мярвам
мярване
мярка
мяркам
мяркам се
мяркане
място
мятам
мятам се
мятане
мятаница
мяу
мяукам
мяукане
мяуча
мяучене
мях
|
мя̀рка, мн. мèрки, ж. 1. Определен размер; мяра. Дрехопродавецът грижливо / взел мярката му ‒ на широчина / и дължина, облякъл го със най-изящни облекла. Михайловски. Тогава жената нежно, меко и властно му каза да ѝ вземе мярка за нови обувки. Елин Пелин. 2. Уред за мерене. Утре пък му съставят акт, задето мерките му били ексик. Влайков. 3. Мерило, критерий. Една мярка за богатството на тукашните хора е кой колко плуга кара. Йовков. 4. Граница, предел на нещо; мяра. С каква сърдечна радост пееше и траеше безконечният поток от думи и похвали, на които леля Станка не знаеше мярка. Елин Пелин. Но в антипатията си той знае / да пази мярка, той е твърде хитър. Михайловски. 5. Преднамерено действие, грижа за постигане, осъществяване на нещо. Правителството взе незабавни мерки за справяне с кризата.
|