Речник

мя̀сто, мн. местà, ср. 1. Пространство, което се заема или може да се заеме от едно тяло. Краличът бързо се свря в едно тясно място между хамбара и зида. Вазов. Бай Ганьо хвали квартирата на стопанина, загатва му доста осезателно, че най-сетне има място и още един странен човек даже да се прибере тука. Ал. Константинов. || С притежателно определение ‒ пространство, което едно тяло заема постоянно. Дворът изметен и изчистен..., всичко прибрано, всичко на мястото си. Влайков. 2. Пространство, където се върши нещо, става нещо. Селяните прости светец го зовяха, / и, сбрани, сдушени в потайни места, / слушаха със трепет, с зяпнали уста / неговото слово сладко и опасно. Вазов. Изборно място. Сборно място. 3. Част от земната повърхност. В ниските гористи места живее мечката, вълкът, рисът, еленът, лисицата. Вазов. Той беше опънал една голяма карта и на нея начертал с червен молив всички заети от Червената армия места. Ст. Даскалов. Стръмно място. Блатисто място. || Страна, земя. Гнездо си птичка сви ‒ и пя, догдето есен / прокуди я към топлите места. К. Христов. По нашите места. || Недвижим имот в град или село, без сградите; земя. Дворно място. 4. Разстояние. Ние с бабичката неусетно бяхме изминали много място. Влайков. || Предел, граница. Гюлето се белееше мъгловито до известно място на юг. Вазов. 5. Длъжност, служба, служебно положение. Той получи някаква длъжност в интендантското управление и дойде в България. Но след два месеца изгуби мястото си, жертва на интрига. Вазов. || Диал. Семейство, общество, в което живее някой. Ожени дъщеря си на добро място. 6. Част от музикално или литературно произведение, от реч и под.; откъс, момент. Той прекъсваше прочита си само за да забележи с молив някои места в книгата и пак се зачиташе. Вазов. □ Болно (слабо) място ‒ слабата, уязвимата страна на някой въпрос. Дойде ми сърце на място (разг.) ‒ доволен съм, успокоих се. Зная си мястото (разг.) ‒ държа се според положението си. Има място ‒може, възможно е. (Не) лови място (разг.) ‒ (не) може да помогне, да се получи исканият резултат. На места ‒ тук-там. На място ‒ където, както, когато подобава, трябва. На място казано. Човек на място. На мястото на ‒ вместо, в положението на. На мястото си съм ‒ действам както трябва. На челно място ‒ най-напред. Населено място ‒ място, където има население: град, село, селище. Списък на населените места в страната. Не ме сдържа не едно място ‒ нямам търпение. Няма място ‒ не следва, не подобава, не трябва да се допусне. Отходно място ‒ нужник. Падна ми сърце на място (разг.) ‒ успокоих се, задоволих се. Поставям (турям) някого на мястото му ‒ давам заслуженото някому. Поставям се на мястото на някого ‒ влизам в положението някому. Топло място ‒ добра служба. Тук му е мястото да (книж.) ‒ тук подхожда, тук е удобно да. Тъпча на едно място ‒ не напредвам, не преуспявам. Хващам място ‒ давам резултат.