м
ма
ме
ми
мл
мн
мо
мр
му
мъ
мю
мя
| мязам
мязане
мяна
мяра
мярвам
мярване
мярка
мяркам
мяркам се
мяркане
място
мятам
мятам се
мятане
мятаница
мяу
мяукам
мяукане
мяуча
мяучене
мях
|
мя̀там, -аш, несв., прех. 1. Хвърлям нещо към някаква цел. Млади момци ходят по поляните, мятат камък, за да опитат силите си. Йовков. 2. Движа насам-натам. Вятър мята листи пожълтели. Вапцаров. 3. Простирам, постилам. Слънце преваля зад планините / и въз тях мята златна покривка. Вазов. 4. Разг. Излъгвам, измамвам. мятам се страд. □ Мятам хляб (диал.) ‒ слагам суров хляб в пещ.
|