Речник

но съюз. I. За противопоставяне. 1. При противопоставяне на две противоречиви части на изречението, които се ограничават или се допълват по значение; ала. Дружина тръгва, отива, / пътят е страшен, но славен. Ботев. Мелодията беше еднообразна, но бърза. Йовков. Мястото, на което гореше огънят, беше полегата полянка, обиколена с високи, но не много гъсти брези. Ст. Загорчинов. 2. При противопоставяне на две изречения, при които действието на първото изречение се ограничава от действието на второто; обаче. Всички го познаваха, но никой не знаеше от къде беше дошел. Елин Пелин. Вглеждаше се в очите му, питаше го да не би да е вярно, но той клатеше рязко глава. Ст. Ц. Даскалов. Имало е опит за въстание, но е било тозчас потъпкано от турците. Вазов. Марко се понамръщи, но не отговори нищо. Вазов. Той гълчеше силно и сърдито, но усещаше, че думите плачат в душата му. Елин Пелин. 3. При противопоставяне на две изречения, в които действието на второто изречение става противно на очаквания резултат от първото; обаче. Няколко пушки изпращяха подире му, но го не закачиха. Вазов. Белчо се напъна да пристъпи. Сивушка направи усилия да го придружи, но не можа. Елин Пелин. Той вложи всичката си енергия и направи всичко..., за да постъпи на служба, но не можа. Елин Пелин. Може и мъчно да ѝ е било, но пред жените, пред хората се държеше гордо и насърчаваше по-малодушните. Ст. Ц. Даскалов. 4. При засилено противопоставяне на изречение с отрицание, чието действие напълно се отрича от другото изречение. Не плачи, майко, не тъжи, / че станах азе хайдутин. / ... / Но кълни, майко, проклинай / таз турска черна прокуда, / дето нас млади пропъди / по тази тежка чужбина. Ботев. Не разряза жълта дюля, / но се в сърцето удари ‒ / и от душа раздели. Нар. пес. 5. За противопоставяне или съпоставяне, обикн. с отрицание в първото изречение, когато се противопоставят два обекта на едно и също действие; а, ала, ами. Велика не видя залязващото слънце, но проследи дългите сенки на кръстците чак до пътя. К. Петканов. Не дойдох да ям и да пия, / но дойдох бой да се бия. Нар. пес. II. При слабо противопоставяне ‒ за въвеждане на изречение, което се противопоставя на казаното в няколко изречения или в цяла фраза. Аз зная, майко, мил съм ти, че може млад да загина, / ... / но кажи какво да правя, / кат си ме майко родила / със сърце мъжко, юнашко. Ботев. Не ще проклинам, няма да се вайкам, / защото все пак, знам, ще се умира. / Но да умреш, когато се отърсва / земята от отровната си плесен, / когато милионите възкръсват, / това е песен, да това е песен. Вапцаров. III. В началото на изречение ‒ при преминаване към нов мотив, който е в известен контраст с предишния. Летят и пеят, дорде осъмнат, / и търсят духът на Караджата... / Но съмна вече! И на Балкана / юнакът лежи, кръвта му тече. Ботев. А можехме, родино свидна, / ний можехме с докраен жар / да водим бой ‒ съдба завидна ‒ / край твоя свят олтар. / Но корабът, уви, не спира: / все по-далеч и по-далеч / лети, отнася ни. Яворов. IV. За присъединяване. 1. При слабо противопоставяне на изречения, които допълват, развиват, разширяват казаното в предходното изречение. Очите ѝ светеха от сълзи, но лицето ѝ беше станало ясно. Вазов. Капчици пот заблещяха по челото на Монката, но той не знаеше умора. Йовков. Кирилица... бе почнала вече да заспива, но отведнъж тя се стресна. Елин Пелин. || При слабо противопоставяне на обстоятелствени части на изречението. Това можете да направите, но пред началника ми. Вазов. Паднаха още няколко мини, две от които избухнаха точно върху билото на могилата, но на голямо разстояние една от друга. Дим. Димов. Някой говореше, но не достатъчно високо, за да може той да разбере думите му. П. Спасов. 2. При въвеждане на изречение, което съдържа заключение, противно на очакваното следствие от първото изречение. Можем още дълго време да страдаме..., но няма нищо. Вазов. Турци тейка ти убиха / ... / Но то нищо! Ти да си жив. Ботев. V. В реплика ‒ въвежда изречение, което съдържа възражение на казаното от събеседника или на станалото преди. И ти... искаш да я оставя, да я забравя / Че може ли това? ‒ Но помисли, синко, за тебе ли е тя? В. Друмев. Че аз си плащам, господине! ‒ Но от една неделя нищо не сте давали. Вазов. || В монолог ‒ въвежда изречение, което съдържа възражение, което се противопоставя на казаното или мисленото преди. Роб у Асеня! Роб у българите! Страшно нещо!... Но какво? Не е ли в нашите ръце да обърнем робството в царство? В. Друмев. Ами ако Иванко... Не! Той люби мене... Но ‒ аз не съм царкиня. Мария, тя е царкиня. В. Друмев. VI. Като съотносителен съюз ‒ за изразяване на съотношение с известно противопоставяне. В съчет. не само ‒ но и. Сега той ми се видя не само за оплакване и злочест, но и нищожен, и смешен. Вазов. Не само той, но и аз.