|
нòсов, -а, -о, прил. 1. За звук при говор, пеене и пр. ‒ който се получава, когато издишната струя минава отчасти през носната кухина. Само носовото пеене на попа и сребърният звън на кадилницата отекваха мрачно в тишината. Дим. Димов. Носова отсянка в гласежа на звука. 2. Който се отнася до нос (в 1 и 2 знач.). Екипажът беше строен на носовата палуба с лице към броненосците на бившия руски царски флот. Д. Добревски. Носов нерв.
|