новàк, мн. -ци, м. Човек, който отскоро се занимава с нещо, който няма още опитност в нещо. Новак си ти, Бойчо, в тоя занаят. Вазов. Навярно музикантът беше още новак. Той отмерваше упорито такта с цялото си тяло, ръката му теглеше несигурно лъка по струните на цигулката. Св. Минков.
|