Библиография

- а б в г д е ж з и й к л м н о п р с т у ф х ц ч ш щ ъ ь ю я
н на не ни но нр ну ню ня	но нобелов нов новак новатор новаторка новаторски новаторство новела новелист новелистка новеничък новина ново- новобранец новобрански новобрачен нововъведение новогодишен новогръцки новодомец новодошъл новозаветен новолуние новоназначен новообразуван новооснован новооткрит новопокръстен новопостроен новороден новоселец новост новота новоучреден нога ногавици ноември ноемврийски нож ножар ножарски ножарство ножица ножици ножички ножница ножовка ножче ноздра нозе нокаут ноктюрно нокът номад номадски номенклатура номер номератор номерация номерирам номериране номинален номинално номинирам номиниран номоканон нонпарей норвежец норвежка норвежки норка норма нормален нормализация нормализирам нормализирам се нормализиране нормално нормалност нормани нормански нормативен нормативност нормирам нормиране нормировач нормировачка нормировка нормировчик нормировъчен нос носач носачка носен носене носест носилка носило носител носителка носия носле нослив носливост носов носовка носово носовост носорог носталгичен носталгия нося нося се нота нотариален нотариално нотариус нотация нотен нотирам нотиране нотификация нотифицирам нотифициране нотка нощ нощви ноще нощем нощен нощес нощеска нощешен нощница нощувам нощуване нощувка нощя	новородèн, -а, -о, прил. 1. Който току-що се е родил. Новородена дъщеря. 2. Като същ. ср. новородено ‒ току-що родено дете; бебе. Едва на другата сутрин дочу плача на новороденото в оттатъшната, най-малката стая. Дим. Талев.

Речник