|
нòвост, -ттà, мн. -и, ж. 1. Нещо, което отскоро се среща, по-рано не е било известно. Приближиха се и други селяни, привлечени от велосипеда, още новост по онова време. Вазов. Песента беше проста..., но като новост тя се преписваше и ходеше от ръка на ръка между поборниците на българщината. П. Р. Славейков. 2. Само ед. Качество на нов. Всичко това ме пленява с новостта си и смущава. Вазов.
|