|
нож, нòжът, нòжа мн. нòжове, нòжа (сл. ч.), м. 1. Инструмент за рязане, мушкане и др., който се състои от металическо острие и дръжка. Готварски нож. Хирургически нож. Касапски нож. 2. Част на машина или инструмент, която служи за рязане. Ножове за жетварки. Ножове за магани. □ Атака на нож (воен.) ‒ ръкопашна схватка, при която противникът се унищожава чрез мушкане с нож или удар с приклад. Допря ножът до кокала (разг.) ‒ положението е много лошо, неудържимо, нетърпимо. На нож съм с някого (разг.) ‒ в много лоши отношения съм с някого. Под нож (прекарвам някого, минавам) (разг.) ‒ обезглавявам (бивам обезглавен), посичам (бивам посечен). Ивайло роби не взима. Всичко под нож. Вазов. Тегля някому ножа (разг.) ‒ заколвам.
|