|
нòжче, мн. -та, ср. 1. Умал. от нож. Встрани от другите седеше Кочо,... дялкаше и изглаждаше с остро ножче къс дърво. Дим. Талев. 2. Малък сгъваем нож; чекийка. Събрани на купчини, едни високо и оживено се разговаряха, други пък изнаклякали на земята, дялкаха с ножчетата си по някоя клечка. Йовков. Джобно ножче. □ Ножче за бръснене ‒ остра от двете страни стоманена пластинка за бръснене, която се поставя в самобръсначка.
|